Материали от К.Шапкарев

Из статията на К. Шапкарев „Преобразованията в Македония” за разочарованието на македонските българи след Берлинския договор от 1878 г.

berlinski kongres

Участници в Берлинския конгрес (1878)

„[…] Когато се отвори Руско-турската война, християнското население в полуострова ни с нетърпение чакаше да види конеца и с великодушие търпеше безпримерните и несносни мъки и тегла от разярените турци с надеждата, че тая война непременно ще махне турското владичество и ще донесе освобождението на християните от турскийт петовековен ярем. Войната се свърши и резултатът излезе в „Св. Стефан” оправдающ надеждата на християните. Последните, като чуха съдържанието на С. Стефанский договор, се възрадваха до небесата. Но не знаеха бедните, че тая радост ще бъде малотрайна, колко радостта на едно малко дете с чървено яйце на Възкресение, когато се намери друго някое немирно да му го махне от ръцете, та да падне на каменя и да му се скърши! И наистина, ето че се появиха просветени уж и человеколюбиви чада на 19-ий век, които пожалиха повече немилостивите гърци, отколкото окаяните и невинни жъртви; пощадиха повече свирепите мъчители, отколкото петовековните мъченици християни, събраха се на събор в Берлин и със своите християнски ръце съдраха надеждата на християните, а родиха едно недоносено пометниче – Берлинский договор, с който по видимому се закрепва уж турското господарство, а всъщност се подпомагат техните интереси, а в по-голяма същност българский народ и отечеството му се раздробва така, щото да не може никога да живее самостоятелно като народ, а вечно да се осланя на милостта на по-силните. Една част се освободи и състави Българското княжество, подстрижено на изток и на запад в полза на ромъните и на сърбите; друга част, която най-много пострада, следователно, която имаше най-голямото право за съвършено освобождение, подстрижена и тя от изток и в полза на угнетителя, получи половина свобода. А останалата българска част, Югозападна Македония наречена, с какво ли се награди от конгреса? Ней се подариха всичките следствия на отмъщенията за изгубените български части от страната на разярените турци. Бежанците от Северна и Южна България налетяха в Македония и я напълниха като скакалци, подобно на черкезите, разпалиха още повече разпаленийт вече гняв и ярост на местните мусулмани против българете и ето, четете тук-там по вестниците следствията на прочутий Берлинский договор, за който се хвалеше Европа, че извършила голямо нещо. Минете из един край на друг по Македония и не ще намерите село или град, където да не чуете сърцераздирателни оплаквания за убийства, пожари, грабежи и насилства. Но не е всичко това, което виждате във вестниците. Описаното досега в них не е ни 1/1000 част от същността; за да излезе наяве всичко, трябвало би да има във всякое село, във всякой град, във всякоя къща и във всякое ъгълче народни дописници, за да описват всекичасните скръбни събития, а това нещо възможно ли е у нас, където няма никой селянин да знае писмо?…”

Пловдив, 7 априлия 1880. Кузман Шапкарев
Избягнал македонский българин

В. Марица, № 177, 11 апр. 1880.
По: Кузман Шапкарев. Публицистика. С., 2010, 110–111.