Из интервюто на проф. Николай Жечев пред агенция Фокус за книгата „Кузман Шапкарев. Публицистика”

gechevКузман Шапкарев е един от най-заслужилите просветни дейци, дългогодишен учител в югозападните български земи – каза в интервюто си за агенция Фокус проф. Николай Жечев. Той е роден на 1 февруари 1834 г. в град Охрид. В биографичните си материали сам казва за родителите си: „това са сиромаси, родом българи, православни християни”. Шапкарев учителства дълги години в Прилеп, Охрид, Струга, Битоля, Кукуш, има особени заслуги към създаването на българските гимназии – мъжка и девическа, в Солун, които изиграват много важна роля в културно-националния живот на българското население там. Той е известен със своята ревностна работа по събирането на огромно количество български народни умотворения – песни, приказки, легенди. Тази дейност той върши през целия си живот и приживе успява да издаде значителна част от тях в няколко сборници. Неговата дейност като учител, общественик е насочена преди всичко към борба за въвеждане на българския език в училищата и богослужението, много упорита и дълголетна е неговата борба срещу гръцкото фенерско духовенство за духовното робство на фенерската патриаршия върху българите. Една от най-главните му цели е борбата за отхвърлянето на владичеството на гръцката патриаршия и за изграждането на самостоятелна българска църква на българска йерархия, на български свещенослужители. Цялостната дейност на Шапкарев е високо оценена както от съвременници, така и по-късно от най-видни български изследователи като проф. Иван Шишманов, акад. Петър Динеков и други, които особено изтъкват неговото родолюбие. Проф. Шишманов пише, че той е родолюбец до пароксизъм. Акад. Динеков подчертава неговата всеотдайност към делото на българщината.

Преди повече от три десетилетия издателство „Български писател” пусна от печат неговата голяма автобиография, което е под надслов „За възраждането на българщината в Македония”. К. Шапкарев се счита за ученик и последовател на Димитър Миладинов, на когото става зет. Първата съпруга на Шапкарев е дъщеря на Димитър Миладинов, която за жалост почива твърде рано. Може да се каже, че Шапкарев е закърмен с пламенно, горещо и безкористно родолюбие на братя Миладинови и неговото жизнено кредо, смисъла на неговата обществена и родополезна дейност е именно да продължи тяхното дело. Неслучайно през 80-те години на 19 век той първи издава записки за техния живот и дело. От него знаем последните думи на Димитър Миладинов, когато при арестуването му се разделя с близките си и казва, че човешкия живот е шепа кръв и че с неговата смърт няма да загине България, но трябва да бъде продължено делото му за възраждане на българщината.

Ако трябва с няколко думи да се очертае личността и делото на този заслужил българин, бих казал, че той е един от истинските народни будители и една от най-големите му заслуги като човек родом от Македония е борбата му против фалшификациите на истината за историческата същност на македонските българи, за тяхната идентичност. Основната част от неговото публицистично творчество е посветена на исторически въпроси, свързани с народността на македонските българи. Още преди Освобождението на България той издава редица книги, читанки, буквари за учениците в югозападните български земи. В един от тези учебници той пише: „Ние българите сме един народ, а нашето отечество е България. Още три неща трябва да любим и да крепим яко: първо – народността, второ – езикът, на който сме се родили и трето –пресветата християнска вяра”. В един друг буквар под формата на въпроси и отговори на въпроса „какви сме ние”, той казва, че са българи, на въпроса „защо” той отговаря: „защото нашите родители са българи и те говорят на български език”….

По-младите поколения трябва да знаят за тази личност, която е дала много съществени приноси в нашето обществено, културно, национално развитие. Още преди няколко десетилетия се зароди идеята, най-вече от покойния ни колега Илия Тодоров, да се събере и издаде публицистичното наследство на К. Шапкарев. Той е съхранявал своя архив много грижливо. Имал е чувството за историзъм и е пазил голям архив със свои ръкописи, исторически и етнографски проучвания, това, което той е записвал като народно творение, кореспонденцията, която води с много дейци, между които и чужденци във връзка със своите занимания по етнография, по фолклор, по въпросите за историята на Македония. Той води огромна кореспонденция с много чужди учени като известния хърватски духовен деец и общественик Щросмайер, който навремето подпомага издаването на сборника на братя Миладинови. Шапкарев установява връзки с редица руски учени като Полихроний Сирку, Тимофей Флоринский и редица други, на които той предоставя материали и ратува да разясни истината за положението, историята, идентичността на българите в Македония. …Този сборник съдържа не всичко, което е писано от Кузман Шапкарев, защото работата по тази научна задача би следвало да продължава и в бъдеще. Този сборник обхваща негови статии, които започват от 1860 г. Тогава са първите му публикации, когато като учител започва да сътрудничи на някои от българските вестници – най напред „Цариградски вестник”, „Българска пчела”, издаван в Браила, „Дунавски лебед”, издаван в Белград, вестник „Македония” на Петко Славейков. В първата част на сборника са материалите, които той обнародва във възрожденските вестници. Втората част на книгата съдържа негови публицистични материали и историко-географски описания, писани след Освобождението. Червената нишка в неговите публицистични материали заема темата за Македония, за положението на македонските българи. Лайтмотивът е борбата за отхвърляне на зависимостта от гръцкото духовенство и създаваната на българка църква и Българска екзархия.

…К. Шапкарев е човек, който е с чувствителна струна към всички неща, които се случват в обществото, в заобикалящата го среда. Той критикува и редица нередности, интересува се от грижите за реколтите, критикува недостойно поведение на чиновници или съдии, засяга въпроси за спекулата, за тежкото положение при бедствие. Има и заострено социално чувство. Този сборник, който ще бъде представен, не изчерпва всичко, сътворено от този голям българин. Задача на бъдещи изследователи е да се направи проучване по-нататък. Много от материалите, които той публикува, са анонимни, с инициали, с псевдоними. Това налага по-продължителна проучвателна работа в това отношение, която си заслужава труда. Наш дълг е да се издири, съхранява и популяризира творчеството на този човек.
_______________________________________________________
Интервюто е взето на 3 февруари 2011 г. от Весела Баръмова.

Коментарите са изключени.