КУЗМАН ШАПКАРЕВ. ПУБЛИЦИСТИКА. С., 2010. Рецензия на доц. д-р Маргарита Василева.

КУЗМАН ШАПКАРЕВ. ПУБЛИЦИСТИКА. С., 2010, 512 с.


Доц. д-р Маргарита Василева

Основаното неотдавна Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009” поднесе на читателите първата си книга с публицистичното творчество на своя патрон. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата чрез Националния център за книгата и Националния дарителски фонд „13 века България”

Много отдавна е определено мястото на К. Шапкарев в историята на българската фолклористика и етнография. Той е сред ярките представители на онова събирателско поколение от втората половина на XIX в., с чиито усилия е натрупан огромен материал за българската народна култура. С неговото име се свързва забележителният „Сборник от български народни умотворения” (Пловдив, 1891–1892), многобройните народописни материали, публикувани по страниците на „Сборник за народни умотворения”, „Периодическо списание” и др. научни издания.

Това обаче не изчерпва творческата характеристика на К. Шапкарев. Говорим за една цялостна личност с възрожденска нагласа, която откликва на актуалните за българското общество национални приоритети и стремежи. К. Шапкарев е типичен представител на българската възрожденска и следосвобожденска интелигенция. Своята дългогодишна учителска дейност и народоучни дирения съчетава с борбата за българска национална просвета, църковна и национална независимост. И всичко това е обвързано главно с бита, културата и борбите на македонските българи, от чиито среди е той самият.

Органична част от богатото книжовно наследство на К. Шапкарев е неговата публицистика, ориентирана все в посока на цялостната му културно-обществена ангажираност. Точно този жанр в творчеството му е най-малко познат. Това определя значението на току-що отпечатания сборник „Кузман Шапкарев. Публицистика”, побрал основната част от многобройните статии и дописки, които авторът обнародва през периода 1860 – 1901 г.

Далечното начало на това издание може да се свърже с името на покойния вече литературен историк Илия Тодоров. Той е един от добрите познавачи на личността и творчеството на К. Шапкарев, който преди повече от 25 г. обърна специално внимание върху публицистиката му. Изследването на Ил. Тодоров, отпечатано през 1984 г., в настоящия сборник е поместено като предговор. Напълно правомерно Ил. Тодоров е посочен и за съставител на сборника. В съставителството участва още Николай Жечев, който е сред известните изследователи на К. Шапкарев и неговото историко-географско и мемоарно творчество. И двамата автори от години и в тясно сътрудничество разработват тази проблематика. Несъмнено сполучлив резултат е настоящият сборник.

К. Шапкарев е изключително продуктивен автор-публицист. От неговото поколение може да му съперничи само Димитър Маринов, един от заслужилите наши стари етнографи. Шапкарев е редовен /с кратки прекъсвания/ дописник в редица емблематични за българската възрожденска и следосвобожденска преса вестници, между които „Цариградски вестник”, Дунавски лебед”, „Македония”, „Право”, „Гайда”, „Съветник”, „Марица”, „Български глас” и много други. Твърде често дописките и статиите му са анонимни, подписани само с инициали (К.А.П.Ш.;Ш.) или пък с избраните от него „един македонец”, „един прибягнал македонски българин”, „един пътник” и пр. Заслугата за установяване на авторството им принадлежи на съставителите и особено на Ил. Тодоров. Това е постигнато много сполучливо чрез анализ и съпоставка на езика и стила на текстовете и с помощта на допълнителни изследвания. Като резултат Шапкаревото авторство на включените в изданието материали не буди никакво съмнение. Друг е въпросът, че задълбоченият проучвателски прочит не обхваща пълното публицистично наследство на автора и остава научна задача, която предстои.

Общото съдържание на дописките и статиите в сборника представя разгърната картина на живота на българите в Македония, отчасти и на тези в освободените български предели. Темите в материалите на К. Шапкарев засягат както всекидневието, така и много сериозни национални въпроси. Всички дописки носят почерка на наблюдателен и ангажиран автор, който реагира адекватно на събитията в народния живот. Самата специфика на публицистиката му дава чудесна възможност за своевременно проявеното отношение. В текстовете изобилстват данни за състоянието на учебното дело в редица селища на Македония и усилията на автора за въвеждане на родния български език в училищата и в църковното богослужение. К. Шапкарев се вълнува от историята на македонските българи и посегателствата срещу нея. Използвайки сериозни аргументи, той воюва с чуждите пропаганди, насочени към отродяване и асимилиране на българите в Македония. Много остри са реакциите му към усилията за това на висшето гръцко духовенство. Той не се страхува да напада охридския гръцки владика Мелетий. Убеден и последователен радетел за църковно-национална независимост, Шапкарев многократно изразява това чрез публицистиката си.

Висока научна стойност имат възгледите на К. Шапкарев за българския народностен характер на славянското население в Македония. Те са изложени в много от материалите и подкрепени чрез езика, културата и самосъзнанието на това население. В случая авторовата позиция се оказва актуална и до днес. Поместената в сборника публицистика отразява чрез конкретно изнесени прояви възраждането на българщината в Македония. Това е темата, която е най-близо до сърцето на К. Шапкарев. За своята поробена Македония той страда и продължава да пише и след Освобождението, когато живее в свободна България.

Всички публицистични текстове впечатляват с майсторското авторово перо, на места – с острия полемичен тон. Те са силни, дълбоко вълнуващи и за някогашния, и за съвременния читател. Четат се леко, с удоволствие и предизвикват ответно отношение.

Сборникът е сериозно научно издържано издание. При съставянето му е възприет хронологическият принцип. Подбраните дописки и статии (общо 62 на брой) са отпечатани в три големи части, които обхващат периодите 1860–1872, 1880–1886 и 1888–1901 г. Основанията за точно тази времева подялба са изложени в Послеслова на Н. Жечев, който допълнително ориентира в стойността на делото, оставено от К. Шапкарев. Когато става дума за публицистика, хронологичната подредба на материалите е най-подходящата. Така се запазва тяхната цялост /всъщност смесеното им тематично съдържание практически не би могло да се раздели/ и много ясно се проследява ходът на събитията във времето.

Както налага издаването на подобен род изворови по характер материали, всеки от тях е с авторовото заглавие и задължителните библиографски данни в края /име на вестника или списанието, брой, година, страници/. Навсякъде са запазени авторските бележки /ако има такива/ и отпечатани в курсив след съответния документ. Особено важни са коментарните бележки /изготвени от Н. Жечев/, поместени заедно с авторовите в обща поредна номерация. Те улесняват читателя да се ориентира за споменати в текста лица, събития, дати, конкретни обстоятелства. В тази посока много полезни са подготвените от Олга Пърличева два показалеца – именен и географски, и Речник на остарели, диалектни и чужди думи. Нормализацията на целия текст принадлежи на Светлина Николова. Осъвременяването засяга главно графиката, правописа и пунктуацията. Запазени са езикът и стилът на автора, а с това – и автентичността на всички текстове и духът на отминалата епоха. За последното допринася добре подбраният от Александър Гребенаров и аранжиран илюстративен материал.

Целият екип, подготвил настоящия сборник, поднася стойностно научно издание, чието значение може да се разглежда в две посоки. От една страна, то прибавя сериозен щрих към цялостния творчески портрет на К. Шапкарев. От друга страна, текстът представя широка панорама на живота и културата на македонските българи с най-щекотливите и актуални национални проблеми. Това го прави незаменим извор, от който имат нужда и съвременните поколения. Тук ще цитирам много сполучливите думи на Н. Жечев от Послеслова на сборника: „Би могло да се каже, че той (К. Шапкарев) е оставил на следващите поколения пример как се бранят и отстояват коренни национални интереси, с каква последователност се защитава справедлива народностна кауза и се воюва аргументирано срещу користолюбиви и враждебни писания и действия.”

Днес, когато са изминали повече от 175 години от рождението и 100 години от смъртта на К. Шапкарев, сборникът прави достояние основната част от неговото богато публицистично наследство на широката научна и културна общественост. Препоръчвам горещо книгата на всички родолюбиви читатели, изкушени от историята, културата и трудната съдба на своя народ.

Доц. д-р Маргарита Василева

Коментарите са изключени.