Интервю с доц. д-р Георги Митринов за новоизлязлата му книга „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско”

Доц. д-р Георги Митринов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН е роден на 25 ноември 1958 г. в китното и наситено с пребогата история с. Славейно (Карлуково до 1934 г.), Смолянско. Занимава се с изследване на родопското говорно богатство, дири етнографските белези на родопското и тракийското население, прелиства, а често и дописва историята на родния край. След многобройните си експедиции в Родопите и Беломорието, и многомесечен престой в библиотеки и архиви, „материализира“ видяното и „чутотов повече от 120 свои публикации, вкл. и три монографии. Изтъкнатият български учен, известен на Балканите и в Западна Европа, носител на медал за заслуги в духовната сфера на община Златоград, бе любезен да отговори на въпроси, свързани с появата на новия му труд „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско”, С., 2011, с. 278.


В какво виждате важността и актуалността на Вашата нова книга?

На първо място се прави пореден опит да се краде българска езикова история. Пресен е примерът със създаването на книжовната норма във Вардарска Македония, известна като македонски език през 40-те години на ХХ век. Малко преди разпадането на Югославия, в Белград бе афиширано „възникването” на някакъв шопски език, което целеше да даде друга идентичност на българското малцинство в Западните покрайнини. А през 90-те години на ХХ век дойде ред и на българоезичното мюсюлманско население в Южните Родопи, днес в пределите на Гърция. При всички тия опити нововъзникналите езици са представени като различни от българския език. А те се явяват опити за създаване на писмени регионални норми на основата на местните български говори. За съжаление на практика от българска страна не се отговаря навременно и адекватно на тия посегателства. Напишат се една-две статии в научни издания, появят се публикации и в периодичния печат и всичко си продължи по старому. В случая в книгата „Южнородопските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” се прави критичен прочит на изследването на гръцкия краевед Петрос Теохаридис „Помашко-гръцки речник”. Това е актуално, особено след появата и на турски версии за небългарския характер на езика на българоезичните мюсюлмани, известни още като помаци.

А по-нататък какво следва?

Продължавам да отстоявам научната истина за помаците в Гърция, че те макар и откъснати от всякакво българско влияние през последните близо 100 години, а също  подложени на изключително силна турцизация в последните двайсетина години, продължават да опазват своя роден български език под формата на старинните и самобитни родопски говори. Неслучайно изследвачът Ватрослав Облак твърди, че Кирило и Методиевият език е създаден на основата на местните български говори в района от Солун до Цариград, южно от Родопите. Тепърва предстои да се обработи извънредно богатият материал от скорошните теренни проучвания, проведени в Южните Родопи, и да се напише изследване за съвременното състояние на тия български говори, подложени на силно турско и гръцко езиково влияние. Ще продължа да пиша статии и да участвам с доклади в научни конференции, посветени на тая тематика.

Още нещо да споменете за езика и съдбата на българското население в Беломорието?

Българското население в Беломорието, от Солунско до Дедеагачко е имало една съдба. Поради фатални грешки в българската политика и поради стечението на политически обстоятелства, през ХХ век то е било подложено на унищожение. Голяма част от него търси спасение в България, но една част остава по родните си места, вече като гръцко. Наскоро един събеседник, българоезичен мюсюлманин от Ксантийско, ми обясняваше как през 80-те години на ХХ век работил със свои земляци на строеж в гр. Просечен, Драмско (грц. Просоцани). Там един местен човек като чул как строителите си говорят на роден български диалект (от Ксантийско), ги попитал какви са и откъде са, на своя роден български диалект от Драмско. Така се разбрали, че говорят един език и се преоткрили като носители на тоя език, но единият като грък, а другите като помаци. Такава е съдбата на българите в Беломорието. Възрастните пазят родния език и обичаите си, но младите вече не. И това е защото България я няма в техните сърца. Те вече са гърци и турци.

И нещо оптимистично за финал?

Все под някаква форма следите от българското у това население ще останат. Да вземем например ежедневната народна женска носия, утвърдена в с. Мустафчево, Ксантийско. Та тя си е българска. Народните песни, обичаите все още са български. Налице са и опити да се опази езикът на това население в Гърция. Това е добре, защото се отхвърля турцизацията, но трябва да се знае, че езикът на помаците в Гърция е български. Това е научната истина, която трябва да отстояваме.

____________________________________________________

Интервюто е взето на 12 юни 2011 г. от Александър Гребенаров.

Коментарите са изключени.