Делото на Св.Св. равноапостоли Кирил и Методий

Доц. д-р Пламен Павлов

Основите на старобългарската и православната славянска цивилизация са положени от византийските монаси, учени и християнски мисионери Св. Св. Константин-Кирил Философ (827–869 г.) и Методий (815–885 г.). Родените в Солун братя били деца на Лъв/Леон (висш офицер) и Мария, представителка на местната българо-славянска аристокрация. По-възрастният брат Методий бил военен и дори за десетина години управлявал една подчинена на Византия „Славиния” (княжество), най-вероятно в поречието на р. Струма. По политически причини Методий трябвало да изостави военната кариера и да стане монах, по-късно игумен на известния манастир „Полихрон” край малоазийската планина Олимп. Още като дете Константин показал забележителни качества и бил изпратен в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол, където бил сред най-близките ученици на големият интелектуалец, бъдещият патриарх Фотий. По-късно служил като хартофилакс („пазител на свещените книги”) в патриаршеската катедрала „Св. София” и преподавател по философия в Магнаурската школа. Младият учен победил в диспут бившия патриарх Йоан Граматик, привърженик на иконоборството. Византия използвала блестящия теолог, философ и филолог Константин в няколко дипломатически мисии -при арабите (т.нар. Сарацинска мисия) и при хазарите, като във втората той бил придружен от Методий. При това пътуване край византийския Херсон (дн. Севастопол, Украйна) братята открили мощите на св. папа Климент Римски.

След 851 г. Константин отишъл при брат си в манастира, където се посветил на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житието на Св. Кирил, задачата била поставена от самия император Михаил ІІІ – Византия се стремяла да приобщи „своите” славяни, както и да разполага с духовно влияние в огромния славянски свят, на първо място сред съседните българи и сърби. рез 855 г.

Константин с помощта на Методий създал първата графична система – т.нар. глаголица.

Азбуката била съобразена със славянска фонетика, а за основа послужил солунският диалект на старобългарския език. С помощта на кръг от ученици апостолите започнали усилена преводаческа дейност. Според легендата Кирил дори покръствал българските славяни по р. Брегалница в дн. Македония.

Конкретната политика довела до неочаквано решение – през 863 г. Византия изпратила Светите братя във Велика Моравия. Княз Ростислав се борел с господстващото немско духовенство. С пристигането на мисията във Велехрад започнало обучението на славянско духовенство и извършването на проповед на старобългарски език. Византийското църковно-политическо влияние в Централна Европа било посрещнато с резерви от западната църква, а от немското духовенство – с неприкрита враждебност. На четвъртата година от началото на мисията Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един разгорещен спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало т.нар. „триезична догма”, според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и др. имали свои азбуки и славели Бога са собствените си езици от векове), Константин оборил своите опоненти. В Рим папа Адриан ІІ благословил мисията и осветил славянските книги. Престоят на братята продължил повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете, а учениците на Светите братя получили санове от самия папа. Константин обаче се разболял тежко, приел монашеско звание и името „Кирил” и на 14 февруари 869 г. починал. Той бил погребан в църквата „Св. Климент” („Сан Клементе”), а гробът му е свещен за българите. Вече десетилетия наред български държавни ръководители, а след 1991 г. и от Република Македония, всяка година посещават това свято място и отдават почит на великия апостол на старобългарското слово. Най-често това става на 24 май – Денят на българската и славянската писменост и култура.

На снимката вляво е гробът на Св. Кирил

След смъртта на Св. Кирил с папска була Методий бил ръкоположен за архиепископ на средния Дунав и Панония. Той станал папски легат за голяма територия, свързана по традиция със стария християнски център Сирмиум/Срем. През ІХ–ХІ в. градът бил под българска власт. Преки данни за контакти между Методий и българските власти отсъстват, но, както личи от събитията през 886 г., такива положително е имало. Независимо от декларираната добронамереност, западните схващания от онази епоха продължавали да оспорват правото за проповед на свой език. Методий бил задължен да чете Евангелието и Апостола първо на латински, а след това на славянски. Мощното и агресивно настроено немско духовенство продължавало враждебната си политика към Методий. През 870 г. той бил несправедливо съден в Регенсбург и хвърлен в затвора в Елванген, Швабия. Архиепископът бил освободен едва през 873 г., и то след намесата на папа Йоан VIII. Методий организирал автокефалната църква на Великоморавия, вероятно следвайки българския пример. През 879 г. обаче по папско нареждане славянската проповед била ограничена още повече. Методий се явил на съд в Рим, където за пореден път оборил обвиненията. Той посетил отново Константинопол, след което се завърнал в Моравия. Държавните власти в тази страна не осъзнавали в необходимата степен важността на Кирило-Методиевото дело, а новият княз Светополк бил склонен на отстъпки пред немското духовенство. Въпреки това Методий продължил преводите на библейските книги, създал оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си смърт (6 април 885 г.). Той бил погребан в катедралния храм на Велехрад, според друго мнение – в Микулчице (Моравия в дн. Чехия). За първи път на 11 май 2000 г. пред предполагаемия гроб на Св. Методий беше проведен Събор на българите от Средна Европа (Чехия, Словакия и Австрия).

Смъртта на Методий била последният, при това трагичен акорд на Моравската мисия. Учениците на Светите братя били прогонени. Св. Св. Климент, Наум, Ангеларий и други последователи на равноапостолите потърсили спасение в България, „… за която те отдавна копнеели”. Така някогашната монашеска мисия се завърнала на родна земя, за да се превърне в гръбнак на българската цивилизация.

Култът към Светите братя се развил именно в България още от края на ІХ в., тогава били написани първите книжовни творби в тяхна чест. Отначало църквата празнувала паметта на всеки в деня на смъртта му – Св. Кирил на 14 февруари, а Св. Методий на 6 април. Общността им като братя и съмишленици обединила църковния празник – 6 април, както е например в Станиславовия пролог (1330 г.). Поради обстоятелството, че този ден е в рамките на Великия пост българската църква се спряла на 11 май – така е още в Успенския сборник (ХІІ в.). Унищожаването на Търновската патриаршия довело до почти пълна забрава на култа към Светите братя. Той бил възроден през средата на ХІХ в. от руските славянофили, а в България придобил огромна популярност във връзка с борбата за независима българска църква и новобългарска просвета през Възраждането. Светите равноапостоли Кирил и Методий с право се почитат като покровители на българската култура и просвета. Примерът на България е следван и от други славянски православни страни. Те са обявени и от Римо-католическата църква за „Покровители на Европа”, като са почитани особено в Чехия, Словакия и Хърватско. Паметта на Светите братя Кирил и Методий се отбелязва от православната църква на 11 май, а в светски план с всенародни тържества на 24 май.

Коментарите са изключени.