Възпоменателна вечер за полк. Борис Дрангов

Събитието беше организирано от Българско сдружение на родовете от Македония, Военна академия “Георги С. Раковски“ и Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009″.

На тържеството  в Централния вонен клуб доц. д-р Александър Гребенаров и д-р Наум Кайчев представиха книгата „Полковник Борис Дрангов”. Тя е № 2 от поредицата „Малка македонска библиотека” – издание на Българско сдружение на родовете от Македония.

Авторът проф. д.и.н. Тодор Петров изтъкна, че това е първата цялостна биография на Борис Дрангов. Той изтъкна проблемите при написването на книгата и разказа малко известни случки от живота на полковника

Внучката на героя, Райна Дрангова, показа непознати снимки от семейния архив с обяснения и спомени за всяка една от тях. Голяма част от тях за първи път се представят пред публика.

Полковник Борис Дрангов – Възпоменателна вечер

П О К А Н А

По повод  наближаващия Ден на храбростта и Празник на Българската армия – 6 май  имаме удоволствието да Ви поканим да присъствате на ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ВЕЧЕР ЗА ПОЛКОВНИК БОРИС ДРАНГОВ, на която ще бъде представена нова книга за Б. Дрангов от проф. д.и.н.Тодор Петров, презентация на непознати снимки и лични вещи на героя от р. Черна, слово на внучката на полковника Райна Дрангова.



Събитието се организира от:

Българско сдружение на родовете от Македония,

Военна академия „Георги С. Раковски”,

Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009”

Възпоменателната вечер ще се проведе на 25 април (четвъртък) 2013 г. от 17.30 ч. в Централен военен клуб, етаж 1, зала 1, бул. „Цар Освободител” № 7.

Покана за Деня на Тракия – 26 март 2013 г.

Съюзът на тракийските дружества в България

Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва

Ви канят да участвате

В тържествата, посветени на Деня на Тракия 26 март

и 100- годишнината от Одринската епопея

10.00 ч. – Заупокойна молитва в църквата „Св. Николай Софийски – Нови“

11.00 ч. – Поклонение пред паметника на Одринци

13.00 ч. – Научна конференция на тема „100 години от Одринската епопея и 100 години от разорението на тракийските българи“  –  Зала 1 – Централен военен клуб

18.00 ч. – Спектакъл-концерт „Сто години безсмъртие“ – Концертна зала – Централен военен клуб

Очакваме Ви на 26 март 2013 г.

Академик Любомир Милетич – Възпоменателно утро, посветено на 150-годишнината от рождението му

На 12 януари 2013 г. се състоя Възпоменателно утро, посветено на 150-годишнината от рождението на акад. Любомир Милетич, Организатори – Македонският научен институт – София, Институтът за исторически изследвания към БАН, Тракийският научен институт, Дружество „Тракия“ – София и Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009″

Поклонението на гроба на бележития български творец, преподавател и общественик, бе открито със слово на председателя на дружество „Тракия” – София Николай Димитров. По-късно в Македонския дом в София на ул. „Пиоротска“ № 5, бяха произнесени слова от учени и общественици в памет на акад. Милетич.

Проф. Илия Тодев, директор на Института за исторически изследвания (ИИстИ) при БАН, изрази становище, че днес се наблюдава процес на сливане на две основни тенденции в нашия обществен и научен живот – на патриотизма и академизма. Настоящото честване е  израз на това сливане и само стъпка в това направление. Затова през есента на 2013 г. се планира провеждането на научна конференция, посветена на живота и делото на забележителния учен, както и отбелязване на 110 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 120 години от учредяването на ВМОРО.

В словото си доц. д-р Александър Гребенаров – председател на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009”, припомни, че проф. Л. Милетич е един от главните учредители на Македонския научен институт. Разказа страници от неговия живот и съдбата на потомците му,  определи като незаслужено отдаването на почит към делото му само с една паметна плоча на т.нар негова къща в София. Призова за издигане на паметник на този заслужил българин в България.

Д-р Ваня Стоянова от Тракийския научен институт изрази становище, че и днес пропагандите на Сърбия, Гърция и Македония се борят да „притежават“ проф. Л. Милетич. Тези държави десетилетия наред оспорват неговата етническа принадлежност и се стремят да „докажат“ неговата идентичност към себе си. Това е така, защото научното наследство на проф. Милетич е колосално не само за времето си, но и за настоящето ни. Тя припомни словата на Милетич, че: „Тракийскийският български погром няма себе равен в новата ни история!“

Доц. д-р Георги Митринов от Института за българския език „Любомир Андрейчин“ – БАН, разгледа живота и най-вече делото на проф. Л. Милетич като учен, който с теренните проучвания е дал тласък на развитието на езикознанието ни. Милетич е първият българин, чиито трудове се отпечатват официално във Виена.

В памет на братя Миладинови – изложба на Народно читалище „Кузман Шапкрев – 2009″

Изложба „В памет на Братя Миладинови“

В ПАМЕТ НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ
150 години от гибелта им

Автори на изложбата, представена на 30 март 2012 г., 16,00 ч. в Централното фоайе на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ от Елисавета Миладинова – потомка на братя Миладинови
доц. д-р Александър Гребенаров
доц. д-р Любомир Георгиев

Фотографска обработка: Иван Добромиров

Художествено оформление на таблата: Надя Николова

Организатори:

Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009”

Фондация „Братя Миладинови”

Изложбата по повод 150 години от гибелта на Братя Миладинови  бе открита от зам. директора на Националната библиотека, г-жа Анета Дончева и представена от един от авторите й – доц. д-р Любомир Георгиев, архивист в Български исторически архив със следните думи:

„Експозицията доближава посетителите до най-важните моменти от живота и дейността на братята от Струга като въодушевени борци за българска църква и училище, както и личности, събрали, съхранили и показали пред света богатството и красотата на нашето народно творчество.

Посетителите на изложбата ще имат неповторимата възможност да видят в единадесетте витрини част от оригиналните документи на Димитър и Константин Миладинови от сбирките на Български исторически архив при Националната библиотека. Сред тях изпъкват писмата от Димитър Миладинов до братя Робеви – ярко свидетелство за възраждането на българския  дух в Македония. Забележителни са и стихотворенията, написани от Константин Миладинов. Впечатляват и редките книги и възрожденската периодика, предоставени от отдел Ръкописи и старопечатни книги.

В централната витрина е разположен „драгоценен” екземпляр от шедьовъра на братя Миладинови, сборника „Български народни песни”. Книгата, публикувана в Загреб през 1861 г., носи печат от библиотеката на благодетеля епископ Йосип Щросмайер, както и собственоръчна бележка от изтъкнатия изследовател на документалното наследство на Стружките братя Никола Трайков.

Тринайсетте табла на изложбата съставят ясен, стегнат и впечатляващ разказ за подвига на Миладинови. Показани са многобройни спирки по техния път от родния град Струга до Цариград. Двамата братя не са самотници в славното си дело. На отделно табло са събрани портретите и е отдадена почит на техни съратници, сред които са Георги Раковски, Александър Екзарх, Любен Каравелов.

Експозицията засяга важни въпроси за ролята на личностите в Българското възраждане и мястото на Македония в него, относно значението и красотата на народното творчество, за отношенията между българи, гърци, хървати, руснаци в стремежа към просвещение и книжовност. На основата на тези повече от сто избрани експоната и на прецизните анотации, които ги поясняват, зрителите сами могат да намерят своите отговори.”

Слово произнесе потомката на братя Миладинови, г-жа Елисавета Миладинова, дългогодишен сътрудник на Български исторически архив, доц. д-р Александър Гребенаров, председател на читалище „Кузман Шапкарев-2009” запозна присъстващите с подготовката и  организирането на изложбата, и представените визуални материали.

В заключение, изложбата бе приветствана от доц. д-р Иванка Петрова, гл. асистент и  научен секретар в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

———-

Изложбата бе представена от доц. Александър Гребенаров в Регионалния исторически музей – Благоевград в навечерието на Деня на народните будители – 31 октомври 2012 г.

КУЗМАН ШАПКАРЕВ. ПУБЛИЦИСТИКА. С., 2010. Рецензия на доц. д-р Маргарита Василева.

КУЗМАН ШАПКАРЕВ. ПУБЛИЦИСТИКА. С., 2010, 512 с.


Доц. д-р Маргарита Василева

Основаното неотдавна Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009” поднесе на читателите първата си книга с публицистичното творчество на своя патрон. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата чрез Националния център за книгата и Националния дарителски фонд „13 века България”

Много отдавна е определено мястото на К. Шапкарев в историята на българската фолклористика и етнография. Той е сред ярките представители на онова събирателско поколение от втората половина на XIX в., с чиито усилия е натрупан огромен материал за българската народна култура. С неговото име се свързва забележителният „Сборник от български народни умотворения” (Пловдив, 1891–1892), многобройните народописни материали, публикувани по страниците на „Сборник за народни умотворения”, „Периодическо списание” и др. научни издания.

Това обаче не изчерпва творческата характеристика на К. Шапкарев. Говорим за една цялостна личност с възрожденска нагласа, която откликва на актуалните за българското общество национални приоритети и стремежи. К. Шапкарев е типичен представител на българската възрожденска и следосвобожденска интелигенция. Своята дългогодишна учителска дейност и народоучни дирения съчетава с борбата за българска национална просвета, църковна и национална независимост. И всичко това е обвързано главно с бита, културата и борбите на македонските българи, от чиито среди е той самият.

Органична част от богатото книжовно наследство на К. Шапкарев е неговата публицистика, ориентирана все в посока на цялостната му културно-обществена ангажираност. Точно този жанр в творчеството му е най-малко познат. Това определя значението на току-що отпечатания сборник „Кузман Шапкарев. Публицистика”, побрал основната част от многобройните статии и дописки, които авторът обнародва през периода 1860 – 1901 г.

Далечното начало на това издание може да се свърже с името на покойния вече литературен историк Илия Тодоров. Той е един от добрите познавачи на личността и творчеството на К. Шапкарев, който преди повече от 25 г. обърна специално внимание върху публицистиката му. Изследването на Ил. Тодоров, отпечатано през 1984 г., в настоящия сборник е поместено като предговор. Напълно правомерно Ил. Тодоров е посочен и за съставител на сборника. В съставителството участва още Николай Жечев, който е сред известните изследователи на К. Шапкарев и неговото историко-географско и мемоарно творчество. И двамата автори от години и в тясно сътрудничество разработват тази проблематика. Несъмнено сполучлив резултат е настоящият сборник.

К. Шапкарев е изключително продуктивен автор-публицист. От неговото поколение може да му съперничи само Димитър Маринов, един от заслужилите наши стари етнографи. Шапкарев е редовен /с кратки прекъсвания/ дописник в редица емблематични за българската възрожденска и следосвобожденска преса вестници, между които „Цариградски вестник”, Дунавски лебед”, „Македония”, „Право”, „Гайда”, „Съветник”, „Марица”, „Български глас” и много други. Твърде често дописките и статиите му са анонимни, подписани само с инициали (К.А.П.Ш.;Ш.) или пък с избраните от него „един македонец”, „един прибягнал македонски българин”, „един пътник” и пр. Заслугата за установяване на авторството им принадлежи на съставителите и особено на Ил. Тодоров. Това е постигнато много сполучливо чрез анализ и съпоставка на езика и стила на текстовете и с помощта на допълнителни изследвания. Като резултат Шапкаревото авторство на включените в изданието материали не буди никакво съмнение. Друг е въпросът, че задълбоченият проучвателски прочит не обхваща пълното публицистично наследство на автора и остава научна задача, която предстои.

Общото съдържание на дописките и статиите в сборника представя разгърната картина на живота на българите в Македония, отчасти и на тези в освободените български предели. Темите в материалите на К. Шапкарев засягат както всекидневието, така и много сериозни национални въпроси. Всички дописки носят почерка на наблюдателен и ангажиран автор, който реагира адекватно на събитията в народния живот. Самата специфика на публицистиката му дава чудесна възможност за своевременно проявеното отношение. В текстовете изобилстват данни за състоянието на учебното дело в редица селища на Македония и усилията на автора за въвеждане на родния български език в училищата и в църковното богослужение. К. Шапкарев се вълнува от историята на македонските българи и посегателствата срещу нея. Използвайки сериозни аргументи, той воюва с чуждите пропаганди, насочени към отродяване и асимилиране на българите в Македония. Много остри са реакциите му към усилията за това на висшето гръцко духовенство. Той не се страхува да напада охридския гръцки владика Мелетий. Убеден и последователен радетел за църковно-национална независимост, Шапкарев многократно изразява това чрез публицистиката си.

Висока научна стойност имат възгледите на К. Шапкарев за българския народностен характер на славянското население в Македония. Те са изложени в много от материалите и подкрепени чрез езика, културата и самосъзнанието на това население. В случая авторовата позиция се оказва актуална и до днес. Поместената в сборника публицистика отразява чрез конкретно изнесени прояви възраждането на българщината в Македония. Това е темата, която е най-близо до сърцето на К. Шапкарев. За своята поробена Македония той страда и продължава да пише и след Освобождението, когато живее в свободна България.

Всички публицистични текстове впечатляват с майсторското авторово перо, на места – с острия полемичен тон. Те са силни, дълбоко вълнуващи и за някогашния, и за съвременния читател. Четат се леко, с удоволствие и предизвикват ответно отношение.

Сборникът е сериозно научно издържано издание. При съставянето му е възприет хронологическият принцип. Подбраните дописки и статии (общо 62 на брой) са отпечатани в три големи части, които обхващат периодите 1860–1872, 1880–1886 и 1888–1901 г. Основанията за точно тази времева подялба са изложени в Послеслова на Н. Жечев, който допълнително ориентира в стойността на делото, оставено от К. Шапкарев. Когато става дума за публицистика, хронологичната подредба на материалите е най-подходящата. Така се запазва тяхната цялост /всъщност смесеното им тематично съдържание практически не би могло да се раздели/ и много ясно се проследява ходът на събитията във времето.

Както налага издаването на подобен род изворови по характер материали, всеки от тях е с авторовото заглавие и задължителните библиографски данни в края /име на вестника или списанието, брой, година, страници/. Навсякъде са запазени авторските бележки /ако има такива/ и отпечатани в курсив след съответния документ. Особено важни са коментарните бележки /изготвени от Н. Жечев/, поместени заедно с авторовите в обща поредна номерация. Те улесняват читателя да се ориентира за споменати в текста лица, събития, дати, конкретни обстоятелства. В тази посока много полезни са подготвените от Олга Пърличева два показалеца – именен и географски, и Речник на остарели, диалектни и чужди думи. Нормализацията на целия текст принадлежи на Светлина Николова. Осъвременяването засяга главно графиката, правописа и пунктуацията. Запазени са езикът и стилът на автора, а с това – и автентичността на всички текстове и духът на отминалата епоха. За последното допринася добре подбраният от Александър Гребенаров и аранжиран илюстративен материал.

Целият екип, подготвил настоящия сборник, поднася стойностно научно издание, чието значение може да се разглежда в две посоки. От една страна, то прибавя сериозен щрих към цялостния творчески портрет на К. Шапкарев. От друга страна, текстът представя широка панорама на живота и културата на македонските българи с най-щекотливите и актуални национални проблеми. Това го прави незаменим извор, от който имат нужда и съвременните поколения. Тук ще цитирам много сполучливите думи на Н. Жечев от Послеслова на сборника: „Би могло да се каже, че той (К. Шапкарев) е оставил на следващите поколения пример как се бранят и отстояват коренни национални интереси, с каква последователност се защитава справедлива народностна кауза и се воюва аргументирано срещу користолюбиви и враждебни писания и действия.”

Днес, когато са изминали повече от 175 години от рождението и 100 години от смъртта на К. Шапкарев, сборникът прави достояние основната част от неговото богато публицистично наследство на широката научна и културна общественост. Препоръчвам горещо книгата на всички родолюбиви читатели, изкушени от историята, културата и трудната съдба на своя народ.

Доц. д-р Маргарита Василева

Книга за Михаил Шапкарев

КНИГА ЗА МИХАИЛ ШАПКАРЕВ

Неотдавна в книжния свят се появи издание, посветено на големия творец Михаил Шапкарев. Във встъпително слово известният художник, преподавател и критик Димитър Грозданов пресъздава емоционално образа на своя колега, приятел и съмишленик: „Михаил Шапкарев беше от художниците с най-многостранни качества. Той не напираше и не налагаше себе си, стоеше в творческите среди сякаш на втора линия, но неговото присъствие определяше характера на всяко едно общество. От днешна гледна точка  – пише в края на есето си Д. Грозданов – той запълва редица пространства, които предстоят да бъдат осмислени. Но най-вече усещаме празнината от цялостната му личност – като познания, умения, човечност и комуникативност”.

Книжното тяло включва непознати лични снимки на Михаил Шапкарев и илюстрации на негови творби, много от които днес са художествени и архитектурни шедьоври. Чудесната книга-албум е с превод на английски език, което я прави четима у нас и по света.

Михаил Петров Шапкарев е роден в София на 16 декември 1941 г. Потомък на известен род от Охрид, правнук на българския възрожденец и фолклорист Кузман Шапкарев, внук на видния революционен деец Климент Шапкарев и син на известния учен и общественик Петър Шапкарев.

Шапкарев завършва Националната художествена академия в София, специалност изящна скулптора (1965). След три години е член на Съюза на българските художници, на Творческия му фонд и негов пред­се­дател (1991–1992). Участник в международни пленери в Полша и Германия.

Творби на М. Шапкарев присъстват в Художествената галерия в София, в редица изложби и колекции в страната. Част от тях се премират, откупуват и намират постоянно изложение на експозиции в чужбина. Автор е на множество паметници, посветени на значими исторически събития и дейци. Ярко присъствие в творчеството му е скулптурният образ на Васил Левски в Буенос Айрес, Монтана, Разлог, Джебел, Якоруда, с. Леденика.

Михаил Шапкарев сътворява акварели и графики, някои непознати до днес.

Произве­­денията на Шапкарев красят престижни обществени сгради. По негови архитектурни проекти са изградени жилищни и административни сгради, Християнския храм „Св. Борис” в столицата, Хри­сти­янските комплекси в Родопите „Кръстова гора” и „Св. Кръст” в Белинташ.

Михаил Шапкарев завършва земния си път в София на 24 май 2007 г.

Представените табла са част от изложба, сътворена от Надя Николова.

Текстът е подготвен от доц. д-р Александър Гребенаров

Интервю с доц. д-р Георги Митринов за новоизлязлата му книга „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско”

Доц. д-р Георги Митринов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН е роден на 25 ноември 1958 г. в китното и наситено с пребогата история с. Славейно (Карлуково до 1934 г.), Смолянско. Занимава се с изследване на родопското говорно богатство, дири етнографските белези на родопското и тракийското население, прелиства, а често и дописва историята на родния край. След многобройните си експедиции в Родопите и Беломорието, и многомесечен престой в библиотеки и архиви, „материализира“ видяното и „чутотов повече от 120 свои публикации, вкл. и три монографии. Изтъкнатият български учен, известен на Балканите и в Западна Европа, носител на медал за заслуги в духовната сфера на община Златоград, бе любезен да отговори на въпроси, свързани с появата на новия му труд „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско”, С., 2011, с. 278.


В какво виждате важността и актуалността на Вашата нова книга?

На първо място се прави пореден опит да се краде българска езикова история. Пресен е примерът със създаването на книжовната норма във Вардарска Македония, известна като македонски език през 40-те години на ХХ век. Малко преди разпадането на Югославия, в Белград бе афиширано „възникването” на някакъв шопски език, което целеше да даде друга идентичност на българското малцинство в Западните покрайнини. А през 90-те години на ХХ век дойде ред и на българоезичното мюсюлманско население в Южните Родопи, днес в пределите на Гърция. При всички тия опити нововъзникналите езици са представени като различни от българския език. А те се явяват опити за създаване на писмени регионални норми на основата на местните български говори. За съжаление на практика от българска страна не се отговаря навременно и адекватно на тия посегателства. Напишат се една-две статии в научни издания, появят се публикации и в периодичния печат и всичко си продължи по старому. В случая в книгата „Южнородопските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” се прави критичен прочит на изследването на гръцкия краевед Петрос Теохаридис „Помашко-гръцки речник”. Това е актуално, особено след появата и на турски версии за небългарския характер на езика на българоезичните мюсюлмани, известни още като помаци.

А по-нататък какво следва?

Продължавам да отстоявам научната истина за помаците в Гърция, че те макар и откъснати от всякакво българско влияние през последните близо 100 години, а също  подложени на изключително силна турцизация в последните двайсетина години, продължават да опазват своя роден български език под формата на старинните и самобитни родопски говори. Неслучайно изследвачът Ватрослав Облак твърди, че Кирило и Методиевият език е създаден на основата на местните български говори в района от Солун до Цариград, южно от Родопите. Тепърва предстои да се обработи извънредно богатият материал от скорошните теренни проучвания, проведени в Южните Родопи, и да се напише изследване за съвременното състояние на тия български говори, подложени на силно турско и гръцко езиково влияние. Ще продължа да пиша статии и да участвам с доклади в научни конференции, посветени на тая тематика.

Още нещо да споменете за езика и съдбата на българското население в Беломорието?

Българското население в Беломорието, от Солунско до Дедеагачко е имало една съдба. Поради фатални грешки в българската политика и поради стечението на политически обстоятелства, през ХХ век то е било подложено на унищожение. Голяма част от него търси спасение в България, но една част остава по родните си места, вече като гръцко. Наскоро един събеседник, българоезичен мюсюлманин от Ксантийско, ми обясняваше как през 80-те години на ХХ век работил със свои земляци на строеж в гр. Просечен, Драмско (грц. Просоцани). Там един местен човек като чул как строителите си говорят на роден български диалект (от Ксантийско), ги попитал какви са и откъде са, на своя роден български диалект от Драмско. Така се разбрали, че говорят един език и се преоткрили като носители на тоя език, но единият като грък, а другите като помаци. Такава е съдбата на българите в Беломорието. Възрастните пазят родния език и обичаите си, но младите вече не. И това е защото България я няма в техните сърца. Те вече са гърци и турци.

И нещо оптимистично за финал?

Все под някаква форма следите от българското у това население ще останат. Да вземем например ежедневната народна женска носия, утвърдена в с. Мустафчево, Ксантийско. Та тя си е българска. Народните песни, обичаите все още са български. Налице са и опити да се опази езикът на това население в Гърция. Това е добре, защото се отхвърля турцизацията, но трябва да се знае, че езикът на помаците в Гърция е български. Това е научната истина, която трябва да отстояваме.

____________________________________________________

Интервюто е взето на 12 юни 2011 г. от Александър Гребенаров.

Делото на Св.Св. равноапостоли Кирил и Методий

Доц. д-р Пламен Павлов

Основите на старобългарската и православната славянска цивилизация са положени от византийските монаси, учени и християнски мисионери Св. Св. Константин-Кирил Философ (827–869 г.) и Методий (815–885 г.). Родените в Солун братя били деца на Лъв/Леон (висш офицер) и Мария, представителка на местната българо-славянска аристокрация. По-възрастният брат Методий бил военен и дори за десетина години управлявал една подчинена на Византия „Славиния” (княжество), най-вероятно в поречието на р. Струма. По политически причини Методий трябвало да изостави военната кариера и да стане монах, по-късно игумен на известния манастир „Полихрон” край малоазийската планина Олимп. Още като дете Константин показал забележителни качества и бил изпратен в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол, където бил сред най-близките ученици на големият интелектуалец, бъдещият патриарх Фотий. По-късно служил като хартофилакс („пазител на свещените книги”) в патриаршеската катедрала „Св. София” и преподавател по философия в Магнаурската школа. Младият учен победил в диспут бившия патриарх Йоан Граматик, привърженик на иконоборството. Византия използвала блестящия теолог, философ и филолог Константин в няколко дипломатически мисии -при арабите (т.нар. Сарацинска мисия) и при хазарите, като във втората той бил придружен от Методий. При това пътуване край византийския Херсон (дн. Севастопол, Украйна) братята открили мощите на св. папа Климент Римски.

След 851 г. Константин отишъл при брат си в манастира, където се посветил на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житието на Св. Кирил, задачата била поставена от самия император Михаил ІІІ – Византия се стремяла да приобщи „своите” славяни, както и да разполага с духовно влияние в огромния славянски свят, на първо място сред съседните българи и сърби. рез 855 г.

Константин с помощта на Методий създал първата графична система – т.нар. глаголица.

Азбуката била съобразена със славянска фонетика, а за основа послужил солунският диалект на старобългарския език. С помощта на кръг от ученици апостолите започнали усилена преводаческа дейност. Според легендата Кирил дори покръствал българските славяни по р. Брегалница в дн. Македония.

Конкретната политика довела до неочаквано решение – през 863 г. Византия изпратила Светите братя във Велика Моравия. Княз Ростислав се борел с господстващото немско духовенство. С пристигането на мисията във Велехрад започнало обучението на славянско духовенство и извършването на проповед на старобългарски език. Византийското църковно-политическо влияние в Централна Европа било посрещнато с резерви от западната църква, а от немското духовенство – с неприкрита враждебност. На четвъртата година от началото на мисията Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един разгорещен спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало т.нар. „триезична догма”, според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и др. имали свои азбуки и славели Бога са собствените си езици от векове), Константин оборил своите опоненти. В Рим папа Адриан ІІ благословил мисията и осветил славянските книги. Престоят на братята продължил повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете, а учениците на Светите братя получили санове от самия папа. Константин обаче се разболял тежко, приел монашеско звание и името „Кирил” и на 14 февруари 869 г. починал. Той бил погребан в църквата „Св. Климент” („Сан Клементе”), а гробът му е свещен за българите. Вече десетилетия наред български държавни ръководители, а след 1991 г. и от Република Македония, всяка година посещават това свято място и отдават почит на великия апостол на старобългарското слово. Най-често това става на 24 май – Денят на българската и славянската писменост и култура.

На снимката вляво е гробът на Св. Кирил

След смъртта на Св. Кирил с папска була Методий бил ръкоположен за архиепископ на средния Дунав и Панония. Той станал папски легат за голяма територия, свързана по традиция със стария християнски център Сирмиум/Срем. През ІХ–ХІ в. градът бил под българска власт. Преки данни за контакти между Методий и българските власти отсъстват, но, както личи от събитията през 886 г., такива положително е имало. Независимо от декларираната добронамереност, западните схващания от онази епоха продължавали да оспорват правото за проповед на свой език. Методий бил задължен да чете Евангелието и Апостола първо на латински, а след това на славянски. Мощното и агресивно настроено немско духовенство продължавало враждебната си политика към Методий. През 870 г. той бил несправедливо съден в Регенсбург и хвърлен в затвора в Елванген, Швабия. Архиепископът бил освободен едва през 873 г., и то след намесата на папа Йоан VIII. Методий организирал автокефалната църква на Великоморавия, вероятно следвайки българския пример. През 879 г. обаче по папско нареждане славянската проповед била ограничена още повече. Методий се явил на съд в Рим, където за пореден път оборил обвиненията. Той посетил отново Константинопол, след което се завърнал в Моравия. Държавните власти в тази страна не осъзнавали в необходимата степен важността на Кирило-Методиевото дело, а новият княз Светополк бил склонен на отстъпки пред немското духовенство. Въпреки това Методий продължил преводите на библейските книги, създал оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си смърт (6 април 885 г.). Той бил погребан в катедралния храм на Велехрад, според друго мнение – в Микулчице (Моравия в дн. Чехия). За първи път на 11 май 2000 г. пред предполагаемия гроб на Св. Методий беше проведен Събор на българите от Средна Европа (Чехия, Словакия и Австрия).

Смъртта на Методий била последният, при това трагичен акорд на Моравската мисия. Учениците на Светите братя били прогонени. Св. Св. Климент, Наум, Ангеларий и други последователи на равноапостолите потърсили спасение в България, „… за която те отдавна копнеели”. Така някогашната монашеска мисия се завърнала на родна земя, за да се превърне в гръбнак на българската цивилизация.

Култът към Светите братя се развил именно в България още от края на ІХ в., тогава били написани първите книжовни творби в тяхна чест. Отначало църквата празнувала паметта на всеки в деня на смъртта му – Св. Кирил на 14 февруари, а Св. Методий на 6 април. Общността им като братя и съмишленици обединила църковния празник – 6 април, както е например в Станиславовия пролог (1330 г.). Поради обстоятелството, че този ден е в рамките на Великия пост българската църква се спряла на 11 май – така е още в Успенския сборник (ХІІ в.). Унищожаването на Търновската патриаршия довело до почти пълна забрава на култа към Светите братя. Той бил възроден през средата на ХІХ в. от руските славянофили, а в България придобил огромна популярност във връзка с борбата за независима българска църква и новобългарска просвета през Възраждането. Светите равноапостоли Кирил и Методий с право се почитат като покровители на българската култура и просвета. Примерът на България е следван и от други славянски православни страни. Те са обявени и от Римо-католическата църква за „Покровители на Европа”, като са почитани особено в Чехия, Словакия и Хърватско. Паметта на Светите братя Кирил и Методий се отбелязва от православната църква на 11 май, а в светски план с всенародни тържества на 24 май.

Съобщение

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

Посолството на Република България в Скопие уведомява всички граждани на Република Македония, които желаят да кандидатстват за обучение в български висши учебни заведения, че в периода 30 април – 30 юни 2011 г. ще се проведат курсове по български език, литература и история на България за кандидат-студенти.

Курсовете ще бъдат безплатни. Те ще се проведат при следния график:

гр. Скопие: 30 април – 1 май 2011 г.

Български културно-информационен център

Ул. „Петар Поп Арсов” № 14 А;

гр. Охрид: 7-8 май 2011 г.;

гр. Струмица: 14–15 май 2011 г.;

гр. Скопие: 25-26 юни 2011 г.

Курсовете ще бъдат водени от квалифицирани преподаватели от България.

Допълнителна информация и записване на тел.:

/+ 389 2/ 3 229 444 – Посолство на Република България в Скопие;

/+ 389 2/ 3 246 675 – Български културно-информационен център в Скопие;

/+389 46/ 262 530 – Сдружение „Хоризонти”, гр. Охрид.